И двамата с мъжа ми имаме куп диапозитиви от нашето детство, които са запокитени някъде на някой прашлясал рафт в мазето. И сигурно щяха да си останат там, но ни се роди син. Доста умуваме на кого прилича, а пък и двамата нямаме почти никакви снимки от бебешките ни моменти. Затова се захванахме сериозно всеки от двама ни да намери диапозитивите от своето детство и да намерим начин да ги дигитализираме. Това ни вдъхнови невероятно много, защото се върнахме 30 години назад във времето. Усмивките от старите ленти отново оживяха! Припомних си как в детството ми някоя вечер баща ми ни прожектираше кадри със специален проектор, който си беше неговата запазена марка. Всъщност, диапозитивите бяха много модерни едно време, бяха символ на новото...

Рядко ни се случва да се снимаме нас двамата. Едно време когато нямахме сериозен фотоапарат се подвизавахме с едно малко Сони, което вършеше чудесна работа и произвеждаше купища снимки на нас двамата заедно. После обаче с тежката техника постепенно престанахме да се снимаме себе си, всички усилия отиваха за заснемане на сток кадри. Все пак в последните ни пътувания гледаме да си направим поне по една снимка заедно, че да има доказателство, че сме били двамата...

Изумявам се какъв гениален видео стабилизатор са създали. Един човек отговаря за придвижването на камерата, а друг с джойстик ръководи насочването и фреймването на кадрите. Могат да се правят уникални неща, например човек с кънки да кара след движеща се кола и да заснеме перфектно стабилизирано видео, без да губи обекта на внимание. Ето видео как се работи с този стабилизатор.